За книгата: година / Листата тихо шумолеха по широко разперените клони на дърветата. През тях се процеждаха редки слънчеви лъчи и в далечината се чуваше плисъкът на река. Природата вече не се проявяваше по никакъв начин: нямаше досадни трели на птици, нямаше вой и ръмжене на диви животни; не се чуваше нищо освен проклето шумолене, непоносима задуха и дразнещо пръскане. В един момент изглеждаше, че гората е мъртва, дори името на тази територия - Голямото гробище - показва това. Но това беше фундаментално погрешно. Гората живееше - живееше свой собствен, специален, извратен живот.